Професор Д-р Румен Кастелов – официална страница Запис за преглед 0876 404034
БГ EN

В медиите

Мнения и интервюта

Участия в радио и телевизия и интервюта във вестници, от 2003 до 2019 г. Видеа с проф. Кастелов има в канала му в YouTube.

  1. 2019
    15.01.2019 · БНР, програма „Христо Ботев“

    Да се пазим от счупвания и травми, но и да преодолеем болката, ако това все пак се случи

    Предаването в сайта на БНР

  2. 2017
  3. 2017
  4. 2016
    27.02.2016

    За здравето

    Гост в студиото – доц. Румен Кастелов, началник на клиника в болницата на МВР. Темите: фрактури и лечение в детска възраст, белезите и паметта на тялото, възрастовите промени по ставите, остеопорозата и чупливите кости.

  5. 2016
    23.02.2016 · Forum Medicus

    Какво ново, докторе?

    Разговор със Стойчо Стоев за новото работно място в Медицинския институт на МВР, за клиниката и екипа, за младите лекари, преподаването и рода Кастелови.

    Прочетете цялото интервю

    Отговаря доц. Румен Кастелов – началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МИ на МВР

    – Какво ново, доц. Кастелов?

    – Новото е работното ми място в Медицинския институт на МВР. Тази болница е много добре известна на обществеността, независимо че е ведомствена. Оказва се, че като потенциал болницата има много повече възможности, отколкото хората знаят.

    – На какво се дължи това движение – веднъж сменихте УБ „Св. Анна“ с „Пирогов“, после „Пирогов“ с болницата на МВР. Може би сте неспокоен дух, може би движението зависи от динамиката на личността?

    – Вероятно е въпрос на динамика. Бих казал, че такива промени каляват, чрез тях се научава и доброто, и лошото. А може би се получава по-правилно ориентиране в нещата. Моето мнение е, че всяка промяна е за добро.

    – Не губи ли човек приятели, колеги?

    – Не. Животът е показал, че приятелите си остават приятели. А хората, на които не си симпатичен, така или иначе не те приемат. Мисля, че навсякъде съм оставил много колеги и приятели, с колегите продължаваме професионалните си контакти и в това отношение нямам притеснения.

    – Познат е и друг феномен – хората почват работа на едно място и остават там до пенсия.

    – Трудно е да се даде точно определение – оказва се, че след време и при единия, и при другия случай може да си сгрешил. Но може и да си спечелил. Понякога оставането на едно място може да бъде положително по отношение на професионалното развитие и израстване. Но пък ако една рутина завладее, потисне човека, той ще спре да се развива. При всички случаи промяната действа тонизиращо. Известно е обаче, че коства много нерви, ако се окаже неуспешно начинанието. Промяната е стрес в професионално отношение, а това, което ми дава възможност да стоя здраво, е рутината. Все пак залагам на промяната.

    – Сега ръководите Клиника по ортопедия и травматология в т. нар. МВР-болница – представете я с няколко думи.

    – През 2015 година бе върнат статутът на клиника /преди беше отделение/. Сега клиниката е с трето ниво на компетентност, което означава, че цялата патология в ортопедията и травматологията е във възможностите ни. Базата е добра, направен бе ремонт. Благодарение на ентусиазма на колегите, с които работим, вече се върши много работа – и като обем, и като разнообразие. За разлика от предишното ми работно място в „Пирогов“ сега по-голям процент заема лечението на ортопедичните заболявания, на аномалии и проблеми на опорно-двигателния апарат, терапия, включително на онкологични заболявания.

    На този етап можем да лекуваме до 15 лежащо болни. По принцип сега клиничните пътеки в ортопедията не позволяват амбулаторно лечение, по алгоритъм не можем да изпишем пациента още в същия ден. Очаква се това да се промени до средата на годината, защото има логика да се заложи на еднодневна хирургия. За съжаление промените не се обсъждат публично, не сме запознати и ни притеснява фактът, че някои пътеки, които предполагат операция и болнично лечение, може да отпаднат. Ще възникне проблем и за лекарите, и за пациентите. Защото даже и малка операция – на дланта, на ходилото, която изисква по-сериозна анестезия, не позволява пациентът да бъде дехоспитализиран веднага. Понякога има приложение на венозен антибиотик, на антикоагуланти, което не може да стане в домашни условия. Мисля, че има какво да се оптимизира, но без крайности.

    – Една клиника определя облика си чрез екипа.

    – На този етап колегите, с които работим, са изключително опитни – един от „Пирогов“, един от ИСУЛ, друг пък е в болницата от дълги години. Двама специализанти допълват екипа – надявам се, че има какво да научат от нас.

    – Можем ли да твърдим, че младите търсят специализация по ортопедия и травматология?

    – Специалността ни е атрактивна. Има интерес. Макар че, погледнато глобално, губим младите лекари по причини, многократно коментирани. Младите при нас са мотивирани, знаят, че това, което ще научат, трудно ще усвоят на място, където не са добре приети. Даваме им опит, показваме им, защото се очаква те да ни лекуват след време, нали.

    – Известно е, че обичате предизвикателствата, преди време гостуваха колеги от Италия?

    – През декември миналата година бе поредната визита на италиански колега, с когото оперирахме доста сериозен труден случай – интервенция на таза, която стана възможна и благодарение на съдействието на рентгенолози, съдови хирурзи от болницата. Такива съвместни действия са и повишаване на квалификацията, и свеж дъх, съживяване, което дава ново настроение в работата на всички.

    – Разбирам, че предстои пътуване на конгрес до САЩ – имат ли българските ортопеди и травматолози самочувствие на такива форуми?

    – Не мисля, че сме изостанали от развитието на специалността по света. Но големите форуми са възможност за сверяване на часовника. Ние също можем да отсеем същественото от несъщественото, но на такива конгреси се вижда докъде са стигнали по-тесните специализации – артроскопии, ендопротезиране, гръбначна хирургия. Мисля, че у нас в тези сфери нещата стоят добре.

    – Достатъчно ли са специалистите у нас?

    – Мисля, че успяваме да покрием нуждите в страната. По ясни причини в София са концентрирани над 20 ортопедични звена. Според новата здравна карта се очаква съкращение на над 200 такива легла в столицата – не зная как точно ще стане и какви ще бъдат критериите. Нашата специалност е тежка, но пък дава самочувствие, когато си свършиш добре работата.

    – С такава тежка работа как си почивате, мислите ли и вкъщи за пациентите?

    – Има една шега, че понякога лечението завършва успешно – тогава можем да си починем. Шегувам се, разбира се. Тъй като от година и половина работя в медицинския институт на МВР, все още полагам много усилия за развитие на дейностите в клиниката и почти не ми остава свободно време. Общо взето, имам една къща в село до гръцката граница – там ходя, отглеждам маслини, нарове, фурми. Съпругата ми е колега, работи във фирма за регистрация на странични въздействия на медикаменти и на медицински изделия. През април т.г. ще има форум, за да бъде разяснено как се регистрират медицинските въздействия при имплантите например. Двете ми дъщери са големи, завършиха в чужбина, веднага се върнаха в България и не искат да чуят да заминават пак. Работят в сферата на икономическите дисциплини.

    – А как избрахте медицината, после и ортопедията. Това мечта ли бе?

    – За медицината така или иначе бях решил. В ортопедията ме влечеше най-вече емоцията на специалността. С времето обаче емоцията се забравя и остава рутината. Вълнувам се пак, но вече толкова неща минаха през ръцете ми… Например имаше период след 10 ноември, когато бяхме постигнали изключителна квалификация при обработка на огнестрелни рани, вадене на куршуми – това е времето, когато в тази сфера натрупахме повече опит от колегите извън България. Сериозно казано, тясната специализация, от една страна, не е добра, защото човек се отказва да прави нещо, деквалифицира се. Но от друга страна, в тясната специализация човек започва да прави нещата перфектно. Фрагментирането на нашата специалност е нещо правилно.

    Преподаването също е важна част от медицинската дейност – сега очакваме акредитиране на докторски програми в клиниката, която е база за специализация и обучение. Преподавам допълнително в Югозападния университет в Благоевград в катедрата по кинезитерапия, чета лекции по анатомия, по ортопедия и травматология, по някои общи медицински специалности.

    – И към студентите, и към колегите в клиниката е нужно да сте повече добър или повече строг?

    – Практиката ме е убедила, че към колегите и към подчинените трябва да си справедлив, демократичен и честен. Когато те виждат в теб човек, на когото могат да разчитат, който стои зад тях, това им дава спокойствие. За мен е чуждо хора да напускат екипите. Ако някой си тръгне, криво ми е, търся причина и в себе си. Знаем, че част от нещата са ги писали по-умни хора, затова ще споделя един постулат – когато поощряваш някого, прави го публично, но когато се скарваш – направи го на четири очи.

    – Виждам в кабинета много дискове…

    – Повечето са обучителни. Музикални няма. Но обичам музиката, с която съм израснал – говоря за Purple, Pink Floyd, но с удоволствие слушам и Стинг. Ще кажа колко се радвам, че звездите – макар и в залеза си – идват в България и имам възможност да ги слушам на живо – това ме прави наистина щастлив.

    – Кастелов е рядко срещана фамилия. Има ли обяснение?

    – Родът ми е единствен в България и произхожда от Дупница. Фамилията е свързана с името на прадядо ми, който по време на турското робство /което сега трябва да наричаме присъствие/ е бил кмет. Предприел действия за защита имотите на хората и бил заточен в някакъв кастел – най-вероятно това е била крепостта във Видин. Но името е дошло от кастела и няма нищо италианско в корените ни.

    – Какво ще си пожелаете в професионален и в личен план?

    – Професионално бих желал регулиране на обстановката в клиниката по отношение на контактите с други звена, защото все още сме нова структура. Това ще намали напрежението в работата. В семейството всички са с характер, но се уважаваме и това е най-важното.

    Разговаря Стойчо СТОЕВ

    Публикацията във Forum Medicus

  6. 2016
    06.01.2016 · в. „Доктор“

    Грипът удря и по ставите

    Интервю на Яна Бояджиева за това как грипните инфекции засягат големите стави, кои хора са по-застрашени и как се лекува синовитът.

    Прочетете цялото интервю

    Лекарите непрекъснато говорят за усложненията, които дава вирусната инфекция. Ето какво още сподели по темата в интервю за в. „Доктор” доц. д-р Румен Кастелов, д.м. – началник на Клиниката по ортопедия и травматология в Медицинския институт на МВР.

    –  Д-р Кастелов, попаднах на ваше интервю, където обсъждате зимните инфекции и ставните заболявания. Моля ви да запознаем накратко и нашите читатели с тази тема. Т.е. как зимните инфекции влияят на състоянието на ставите?
    – Преди да обсъдим темата, ще си позволя да отбележа, че понякога ваши колеги поставят заглавия, които не отразяват точно акцента, вероятно си имат причини да избират по-атрактивни заглавия. Както и да е. На въпроса ви: първо, зададен така, той е доста общ. По принцип под зимни инфекции хората по-скоро и най-вече имат предвид грипа като такава инфекция. Грипните вируси, особено в последните години, са нещо неясно и непредвидимо. В смисъл, че те предизвикват грипното заболяване, но не е ясно каква допълнителна активност имат и какви органи или системи от човешкото тяло ще атакуват впоследствие.

    Съответно – какви поражения биха нанесли. Има вируси, които определено влияят върху храносмилателната система; други атакуват нервната система.

    Напоследък например премина сериозна грипна инфекция, която предизвика доста случаи на възпаление на лицевия нерв. На медицински език същият този вирус се нарича невротропен, т.е. склонен да засяга нервната система. А иначе, конкретно по нашата тема, грипните инфекции могат да

    атакуват главно големите стави 

    в човешкия организъм – разбирайте колянна става, тазобедрена, раменна. Това са големите стави.

    – Как се проявяват възпаленията в ставите, провокирани именно от грипни вируси?
    – Грипните вируси провокират основно възпаление на ставната обвивка, т.нар. синовит. Той се проявява с оток на ставата и отделяне на течност – най-често се установява наличие на „вода” в коляното. Това състояние се установява най-лесно и от самия пациент, и от лекаря.

    – А кои групи хора влизат в рисковата група?
    – Разбира се, има група пациенти, които са предразположени към такова състояние, т.е. ставата страда по един или друг начин. При възрастните хора най-често става дума за артрозните заболявания, казано на разбираем език – ошипяване. Когато едно коляно има хронични възпаления след ошипяване, то е по-податливо да реагира и да се възпали при вирусна инфекция. Когато боледува поради други вътрешни заболявания, да речем подагра, ревматизъм, артрит, диабет, псориазис… в тези случаи заради намалените защитни сили вирусът по-лесно се развива и намира място именно там, а не в здравите стави. Веднага бързам да кажа, че никой не е застрахован от възникване на артрит (възпаление на ставата) вследствие на грипна инфекция. Не е изключено обаче и става, която никога не е боледувала, също

    да реагира на вирусната инфекция 

    Ние не можем предварително да знаем дали това ще се случи или не.

    – Какво е лечението на синовита в случая и въобще на възпалителното ставно заболяване?
    – Много е важно грипът да се лекува правилно. Ако се вижда, че той протича по-трудно и продължително; ако оплаквания като температура и болки в ставите продължават, тогава е разумно да се включи и антибиотик. Макар че принципно антибиотикът не повлиява вирусите, той предотвратява евентуални усложнения. Така че при грип, при възпаление на горните дихателни пътища е разумно като профилактика да се приема и антибиотик. Наред с противовъзпалителните средства, които се предписват както за облекчаване на болката, така и при възпаление – от типа на аулин, волтарен…

    А сега за лечението: когато вече така или иначе е възникнал синовит, т.е. появило се е възпаление на ставата, тогава се изисква специфично, специално лечение. Ще обясня в какво се изразява то: ако говорим за засегната колянна става (защото най-често там се проявява проблемът), трябва да се прецени дали ставата е само възпалена или освен възпалението вътре има отделена ставна течност. Ако има такава, е хубаво да се „източи”, да се извади с пункция.

    Просто да се отстрани, защото тази процедура най-бързо успокоява ставата. След това може да се даде за изследване в съответната лаборатория, за да се прецени има ли в нея причинител на инфекцията или става дума само за реакция към грипа, без да има причинители. Това е важно да се отбележи, защото в единия случай (при наличие на инфекция) се предприемат едни мерки; в другия (няма инфекция, а само реакция на грипа) може да се лекува с противовъзпалителни лекарства и физиотерапия. Така в рамките на 10-15 дни проблемът може да бъде решен.

    Кога се налага операция?

    Д-р Кастелов каза още, че ревматоидният артрит може да предизвика ставно възпаление във всяка възраст и съответно да доведе до сериозни увреждания. Докато артрозата е приоритет най-вече на по-възрастните – тези над 50-55 години. Но не е изключено тя да възникне и при по-млади хора след счупване например или след заболяване, довело до разрушаване на хрущяла. Специалистът посочи, че за адекватното лечение на артрита е необходимо да се изясни неговата природа и каза, че при остеоартрит е особено важно ставите да останат гъвкави и да се запази колкото е възможно тяхното движение. Лекува се с противовъзпалителни лекарства, болкоуспокояващи препарати.

    Стана ясно, че съвременните болкоуспокоителни също имат противовъзпалителен ефект, който може да бъде от полза на артрита. Той накратко обясни същността и предимствата на ендопротезирането на колянна става. „При голямо износване на ставните хрущяли на коляното се предприема оперативно лечение – каза д-р Кастелов. – При ендопротезиране на колянната става повредените кости и хрущяли се сменят с метални и полимерни компоненти, които са в състояние да възстановят движението и функцията на коляното. Когато само една част от колянната става е засегната от болестения процес, има възможност да се замени само тази нейна част. Процедурата е подобна на тоталното ендопротезиране на коляното. Тук обаче е необходимо добро прецизиране на пациентите, нерядко след няколко години се стига до тотално ендопротезиране.”

    Д-р Кастелов посочи още една полезна и ефективна процедура, която може значително да облекчи състоянието при остеоартроза. Нарича се тибиална остеотомия, която позволява голямото напрежение да се прехвърля на относително запазената част от ставата. Той посочи, че макар и изключително рядко, понякога възникват усложнения при ендопротезирането: загуба на кръв, изискваща кръвопреливане; инфекция;  дълбока венозна тромбоза; белодробен емболизъм; нервна травма.

    Яна БОЯДЖИЕВА

    Публикацията в zdrave.to

  7. 2015
    05.03.2015 · в. „Труд“

    Спорт и битови травми увреждат менискуса

    Кога операцията на менискуса е неизбежна, как се поставя диагнозата, какво е артроскопията и колко трае възстановяването.

    Прочетете цялата статия

    Ясни са критериите, при които операцията на менискуса е неизбежна.

    Не един, а всичките 772-ма ортопед-травматолози в България могат да установят проблем с менискусите. В коляното на човека те са два, представляват хрущялни образувания с форма на полулуна, като заемат външната и вътрешната страна на коляното. „Те са захванати за ставната капсула и действат като буфери или, образно казано, като амортисьори между костите на бедрото и подбедрицата“, обясни за „Труд“ доц. Румен Кастелов. Специалистът е началник на Клиниката по ортопедия и травматология в Медицинския институт на МВР (популярен като МВР болница). Освен сгъване и разгъване в положение на сгънато коляно менискусът също се усуква по оста си (т. нар. ротация). Именно по този начин обаче може да изникне проблем.

    „Менискусът се уврежда, когато коляното е сгънато и ако при усукване на двете кости на бедрото и подбедрицата те го притиснат помежду си. Това най-често се случва при физически упражнения и спортове, при които натоварването на долните крайници е силно. Става дума за контактните игри футбол, хандбал и баскетбол“, изброи доц. Кастелов. Друга причина за поражението може да са битовите травми – при усукване на коляното, когато човек кляка или при изправяне от клекнало положение. „Не е изключено да стигнете до травматолог дори след ставане от табуретка или докато чистите у дома. В медицинската литература са описани скъсвания на менискуса и в леглото“, заяви доц. Кастелов. Ако менискусът е скъсан, в ставата веднага се образува кръвоизлив.

    Той и болката принуждават пациента да потърси лекар. „Тогава специалистът започва изследвания с рутинната рентгенова снимка, за да се изключи костно увреждане. Ако травмата е с по-голяма давност и болката е намаляла, коляното може да се прегледа и да се приложат специфични тестове за диагностика на скъсан менискус“, посочи травматологът от МВР болница. Ако увреждането обаче е „прясно“, а кръвоизливът голям, болката не позволява прецизна диагностика. Тогава се облекчава състоянието на пострадалия, извършва се изтегляне на кръвта от коляното и се обездвижва чрез гипсова шина. „След преминаването на острия стадий вече има възможност за по-точната диагностика. Ако се установи, че диагнозата е много вероятна (тъй като прегледът никога не може да даде категоричен отговор), назначава се ядрено-магнитен резонанс.

    Това е изследването, на което могат да се видят мекотъканните структури в коляното“, каза още доцентът. Той допълни, че в случая много важна е техниката на самото изследване, за да не се пропусне евентуалното скъсване или да се създаде лъжливо впечатление за такова. Т. е. може и да не го видиш, но и да ти се стори, че има скъсване, а всъщност да няма. „Оттук нататък действаме така – ако менискусът е скъсан, движенията в коляното са блокирани и болката е налице при всяко стъпване, очевидно хирургичното лечение е неизбежно. То се осъществява се чрез т. нар. артроскопия“, каза доц. Кастелов. При нея в коляното се прониква през малки разрези с оптична система. С нейна помощ се премахва само скъсаната част на менискуса или, ако е възможно, се зашива на мястото й.

    Т.е. може и да се отстрани, може и да се зашие. А скъсаното парче от менискуса се премахва, защото дразни ставата и предизвиква постоянно възпаление. Така се стига до артроза на ставния хрущял (затова отстраняването е задължително). „Ако пък е премахната голяма част от менискуса, тогава неговата буферна функция в коляното значително намалява, което води до по-лесно претоварване на ставния хрущял“, допълни травматологът. В други случаи, ако въпреки първоначалното изясняване и въпреки клиничната картина за скъсване на менискус болките значително са намалели, а ставата се успокоява (с лекарства и физиотерапия), тогава операцията не е задължителна. Често пациентите питат кога след хирургичното лечение ще могат нормално да стъпват на крака си.

    „Натоварване се разрешава още на следващия или по-следващия ден след операцията в зависимост от състоянието на колянната става“, обясни доц. Кастелов. Травмата на коляното, независимо дали тя е причинена от менискуса или от друго увреждане, води до намаляване на функцията на мускулите около него и до бързото им отслабване. Това налага рехабилитация, за да се възстанови пълната им функция. „Продължителността на рехабилитацията зависи доколко е отслабнало бедрото, колко активно се провежда тя, доколко пациентът съдейства за организирането й, т.е. от много фактори. Има например пострадали, които отиват за допълнително раздвижване във фитнес зали. Но други разчитат само на занимания с рехабилитаторите.

    Затова казваме, че периодът на връщане към нормалната подвижност е индивидуален“, обобщи доц. Кастелов. Трябва ли човек да си щади коленете, ако е преживял такава операция? Ако възстановяването е пълно, пациентът се връща към нормалния си начин на живот. НЗОК поема хирургичното лечение и един курс на рехабилитация след него.

    – За да са в добра кондиция ставните ви хрущяли, трябва да се храните пълноценно. Но ако се лишавате от цели групи храни като месо или млечни изделия или сте вегетарианец, тогава липсата на важни компоненти може да отключи проблеми. Няма убедителни доказателства, че ако ядете хрущяли или ястия като популярната българска пача увреденият ставен хрущял би се възстановил по-бързо. „За да се случи това, най-добре се съветвайте с вашия лекуващ лекар“, каза доц. Румен Кастелов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в столичната МВР болница. – Хора, които системно претоварват ставите си или имат фамилна предразположеност, по-лесно развиват артроза. Тя се появява и след сериозни травми и вродени заболявания. – Много важно е какви обувки носите. Ако често се подлагате на физическо натоварване, и по-специално на долните крайници, или просто ако ходите продължително време, препоръчително е да носите обувки с еластични подметки. Те са в състояние да поемат „сътресенията“, предавани по костите при всяка стъпка. Височината на тока не се обвързва с проблеми с коленете, а с плоскостъпие, с оплаквания в ахилесовото сухожилие и с болки в петите.

    Статията във в. „Труд“

  8. 2014
    26.02.2014 · БНТ

    За травмите, за артрозата и за заместването на големите стави в човешкото тяло с изкуствени. Нови оперативни техники.

    Предаването в сайта на БНТ

  9. 2013
  10. 2013
    11.03.2013 · Радио Благоевград

    Зимните инфекции и ставните възпаления – радио интервю

    Интервю на Иван Лазов с доц. д-р Кастелов за зимните инфекции, които причиняват ставни възпаления.

    Чуйте цялото интервю

  11. 2013
    11.02.2013 · Zdravennavigator

    Доцент доктор Румен Кастелов: Специалността ни е атрактивна за младите колеги

    Интервю на Петър Колчев с доц. д-р Румен Кастелов, тогава началник на Трета травматологична клиника на УМБАЛСМ „Пирогов“: за тежките случаи, младите лекари, работата с ревматолозите и възстановяването на възрастните пациенти.

    Прочетете цялото интервю

    Интервю на доц. д-р Румен Кастелов, началник Трета травматологична клиника УМБАЛСМ „Пирогов”. – Петър Колчев, издател Снимка: Zdravennavigator

    Доц. Кастелов, разкажете за някои по-тежки случаи в Клиниката ви през последната година.

    Спомням си за една млада жена, която беше пострадала при каране на ски и беше с много тежко счупване на коляното. Не казвам, че това счупване застрашава живота й, но вътреставното счупване на коляното може да доведе до сериозна инвалидизация. Така че възстановяването на фрактурата изисква много опит от страна на хирурга и съответните технически средства.
    Иначе по време на студените зимни дни и на поледиците, бих казал, че случаите са не толкова „интересни”, а много като брой. Става въпрос за счупвания в областта на глезена, на китката, които са вследствие на падане и подхлъзване. За това от една страна вина има Общината, а от друга – невниманието на хората, особено на по-възрастните.

    А как стои наболелият въпрос с кадрите и какви са възможностите за обучение и специализация на лекарите при вас?

    Това е важен въпрос и се дискутира на национално ниво. Нашата специалност се оказва доста атрактивна за младите колеги, така че за разлика от другите специалности имаме както специализанти, така и доброволци, които работят активно и се обучават. Тоест, няма липса на интерес и на млади хора, които да ни наследят. Въпреки това трябва да се има предвид, че работата ни е много тежка и отговорна и това донякъде дистанцира младите лекари.

    През 2012 г. бяхте поканени на някои от основните научни събития, организирани от различни научни дружества, търсейки мултидисциплинарния подход при третирането на конкретни заболявания. Каква е ползата от това – както за вас, така и за колегите ви от другите специалности?

    Ако трябва да обърна внимание на мултидисциплинарния подход, бих казал, че вече от години сме в много тясна връзка с колегите от Клиниката по ревматология към Медицинска академия.
    Както в предходни години, така и през последната, лично аз взех участие в няколко интердисциплинарни форума, които се организират от тях – включително международни. Мога да спомена тристранната среща между лекари ортопеди и ревматолози, която се проведе през месец юни в Белград. В нея се включиха специалисти от България, Сърбия и Гърция. Аз участвах с доклад, посветен на проблема със счупванията на бедрената шийка при възрастни хора и при млади пациенти. След това в Сандански се проведе една конференция по остеопороза, по време на която една цяла сесия беше ангажирана от мои колеги ортопеди, в това число и от мен. Тя се прие с изключителен интерес от ревматолозите, защото ключ за успеха при лечението на пациента е когато едно лечение започнато от тях, може да се продължи от хирурга. И най-важното – както ревматологът, така и хирургът да са наясно точно какво да правят, за да постигнат най-доброто за пациента.

    Кои са основните препоръки към пациентите след хоспитализацията относно терапията? И какви са пропуските, които се допускат, а биха могли да бъдат избегнати от тях по време на възстановителния период?

    Ние имаме най-различни пациенти – стари, млади, след разнородни травми и т.н. Ако става въпрос за възрастни пациенти, след счупване на костите, проблемите са не само в зарастването и възстановяването, но и в общото състояние, във функцията на мозъка, на сърцето, на по-важните системи. Така че там трябва да се гледа глобално и възстановяването на тези пациенти се оформя като отделна наука със съответните особености. Младият, здрав пациент след травма се лекува по един начин, докато при възрастния трябва да се внимава много, защото придружаващите заболявания, нарушеното зрение, атеросклерозата, прекарани тежки съдови инциденти например – всичко това усложнява много нещата. Процесът на възстановяване е по-дълъг, рехабилитацията – също. Като това трябва да стане под строг контрол както на ортопед, така и на личния лекар, и на лекар гериатър.

    Системата на здравеопазването в България е един от най-често обсъжданите въпроси между специалистите. Вие лично оптимист ли сте?

    Аз съм длъжен да съм оптимист. Не е тайна, че системата на здравеопазването в България не е реформирана. Правят се опити, които напоследък са малко по-успешни, но има много какво да се желае, за да се нормализират нещата и да се достигнат световните стандарти.
    Оптимист съм главно заради това, че това, което трябва да се направи в България вече е направено на други места и не е нужно ние да го откриваме. Трябва да се осигурят повече средства и да има добра организация. Системата, която в момента функционира определено е неефективна. Разходват се много пари с неособено добра ефективност. Така че има какво да се желае. Но това е въпрос, който предоставяме за решаване и на политиците.

  12. 2012
    Доц. Кастелов говори по телефона
    30.01.2012 · Haskovo.NET

    Доцент Кастелов с 40° C, но не отказва прегледи в Хасково

    „Въпреки коварния грип, който го тръшнал края на миналата седмица, доцентът отказал да разочарова десетките си хасковски пациенти и ще посети областния град, но не утре, както бе по план, а в четвъртък. Докторът преценил, че дотогава ще се задейства златното медицинско правило – грипът се лекува 7 дена с лекарства и 1 седмица без.“

    Цялата публикация в Haskovo.NET

  13. 2010
    26.04.2010 · в. „Труд“

    Доц. Румен Кастелов: Правете поне една разходка дневно

    Доц. Румен Кастелов е специалист по ортопедия и травматология повече от 24 години.

    Прочетете откъса

    – При счупвания на кои кости се поставят пирони, доц. Кастелов?

    – Пирони (със съответната конструкция) се имплантират в дългите тръбести кости в целия организъм. При фрактури в областта на бедрото, подбедрицата и мишницата се използват пирони, които не са претърпели сериозна еволюция в последните 15-20 години. Но тези, които се поставят в зоната на тазобедрената става, се развиват непрекъснато. И именно при тях операцията е съкратена многократно, а здравината на материала позволява на пациента да стъпва ден след интервенцията на крака си.

    – Кои хора са по-предразположени към счупвания?

    – Трябва да имаме предвид здравината на костите. Възрастните хора с напреднала остеопороза по-лесно получават фрактури заради по-малката здравина на костите. Но това не е задължително условие. При хората на години се появяват много други фактори, които водят до падания, като: нестабилно кръвно налягане, рязкото му повишаване или понижаване, колапс, завиване на свят, намалено зрение, слух, влошено равновесие, слаба мускулатура, несигурна походка и др. Става дума за комплекс от фактори, които водят до по-лесна загуба на равновесие и по-голям риск от падане. А то съчетано със слаби кости причинява счупване.

    Цялото интервю във в. „Труд“

  14. 2003
    12.12.2003 · Стандарт NEWS

    Доц. Кастелов – ортопедът магьосник

    „На 5 ноември след неколкократни връщания на конкурса Румен Кастелов е утвърден за доцент. Кариерата му започва от Русе. След дипломирането си е разпределен като анестезиолог в местната клиника. Но само след 6 месеца упоритият младеж печели конкурс и става научен сътрудник в Института по ортопедия към клиника „Обща ортопедия“ в Горна баня. Там работи 4 години, взима специалност и през 1991 се мести в „Пирогов“. Днес, 12 години по-късно, е началник отделение към I травматология.“

    Цялата публикация в Стандарт NEWS

Поверителност